Климент Охридски - патрон на училището

За училището Училищен екип Прием и обучение Програма Галерия Контакти


КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ

(около 840 - 916)

            Климент Охридски е един от учениците на Кирил и Методий, който е спомогнал много за развитието в частност на българската и в по-общ план на славянската писменост и култура и поради тази причина е  канонизиран след смъртта си за светец. Важно е да се отбележи, че той е не само велик учител и просветител, но и даровит писател.  Голяма част от сведенията свързани с неговата личност имаме благодарение на „Пространно житие на свети Климент Охридски” от Теофилакт Охридски и „Краткото житие на Климент Охридски” („Охридска легенда”) от Димитрий Хоматиан (и двамата са ученици на Климент Охридски).

             Голяма част от данните, свързани с родното място на Климент охридски за спорни - счита се, че е със славянски произход, че Климент не е истинското му име,  вероятно е роден на Балканския полуостров, където прекарва детството и младостта си и това е един от най-приближените помощници на Светите първоучители Кирил и Методий. Климент участва заедно с тях в  моравската мисия. Придружава своите учители в Рим, където е ръкоположен в свещенически сан от римския папа Адриан ІІ. Въпреки че няма точни писмени данни, Климент Охридски прекарва близо двадесет години сред западните славяни, където със сигурност е повлиял за създаващата се културна традиция в Моравия, Панония и Хърватска. След смъртта на св. Методий, архиепископ Моравски (†885 г.), немското духовенство прогонва от Моравия апостолите на славянската реч.  Тогава св. Климент с някои свои събратя(според източници Наум и Ангеларий и част от техните по-млади съмишленици, вероятно става въпрос за Константин Преславски) намира добър прием в България (тук той прекарва близо тридесет години), която вече официално е приела християнството и има нужда от учители на славянски език. Отначало център на книжовната му дейност е Плиска, но впоследствие е изпратен от Цар Борис–Михаил (886 г.) в югозападната половина на България, в новоприсъединената област Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. Там той работи с голяма между новопокръстените българи като учител и свещеник.

            След възцаряването на Симеон и обявяването на славянския език за официален език на църквата и държавата, през 893 на събора в Преслав г., Климент Охридски е ръкоположен за пръв епископ на „Долната земя” или „пръв епископ на българския език“, т.е. на епархията, обемаща значителна територия от днешна Македония, България, Гърция и Албания. По титул той е епископ Велички (на Великия, Велика), чиито граници все още остават неясни, а разсъжденията върху тях — хипотетични. 23 години от ръкополагането до смъртта си Климент Охридски развива богата културна и книжовна дейност, укрепва славянската писменост и българската църква, обучава деца и юноши, пише, превежда книги от гръцки на български език, съставя проповеди за празници. Климент Охридски опростява глаголицата и съставя буквите на тъй наречената славянска азбука „кирилица“. Само в западната половина на тогавашна България св. Климент има около 3500 ученици, които приемат свещен сан и постепенно изместват от България гръцкото духовенство с неговия непонятен за простия народ гръцки език. Св. Климент умира на 27 юли 916 г. и е погребан в основания от него манастир „Св. Пантелеймон”

             Служба и жития на св. Климент са съставени от негови непосредствени ученици или от далечни наследници на епископската му катедра, като знаменитите охридски архиепископи: Теофилакт (1094-1107 г.) и известният канонист Димитрий Хоматиян (1216-1234 г.). (****Българската православна църква е възприела да празнува неговата памет и именния му ден – 25 ноември, а в деня на неговата смърт – 27 юли, тя чества паметта на всичките свети Седмочисленици: Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.)

            Краткото житие на Климент Охридски е известно в науката още с името Охридска легенда. Названието Охридска легенда е създадено от руския славист В. А. Билбасов, който е взел под внимание, че житието е на светец, известен със своята дейност в Охрид и в неговите околности. Най-старото издание на Краткото Климентово житие е от 1746 г., отпечатано в служба на св. Седмочисленици в град Москопол. В. И. Григорович, който е посетил през 1845 г. гр. Охрид, намерил там две жития на Климент: едното е Пространното житие, което сега се пази в Москва, а другото е Краткото житие на Климент. За намирането на ръкописа Григорович съобщава: „Житие на св. Климент намерих в Охрид в гръцки пергаментен ръкопис с жития на светии за месеците юни, юли и август…”. Както повечето жития, и Краткото Климентово житие е анонимно.

            „Когато говорим за книжовното дело на Климент Охридски, най-напред трябва да изтъкнем два момента: то е свързано с най-стария период от историята на славянската и българската литература и най-тясно се преплита с дейността на Кирил и Методий..." Твърде обширният пасаж за книжовната дейност на Климент в Теофилактовото житие се предхожда от следната интересна бележка: „Той си поставил за цел образец на своя живот великия Методий и се грижел и се молел да не се измами, когато му подражава. И поставяйки за основа на собственото си поведение неговия живот и дела като някаква картина от опитен в изкуството животописец, той усърдно се стараел да изрисува себе си според него. ”...”.

             „Цялата културно обществена и книжовна дейност на Климент се явява като част от великия духовен преврат, който се извършва в България през последните две десетилетия на 9 век. В тоя преврат първостепенна роля играят Кирило-Методиевите традиции. Климент е от ония, които пренасят и затвърждават тези традиции в България.

 ПРОИЗВЕДЕНИЯ:

§  Житие на нашия блажен отец и учител Методий

§  Похвала за нашия блажен отец и славянски учител Кирил Философ

§  Из живота на Методий

§  Из живота на Кирил

§  Из трипесници на Рождество Христово

§  Похвално слово за свети Димитър

§  Похвално слово за свети Четиридесет Мъченици

§  Похвално слово за възкресение Лазарово

§  Похвално слово за Михаил и Гавриил

§  Наставления за празници

§  Поучение за Преображение Господне

§  Молитва преди изповед

§  Пространно житие на Константин - Кирил

§  Пространно житие на архиепископ Методий